Бракът е несравним с нищо друго в живота ♥ Ричард БАХ
(The Wedding by Henri Le Douanier Rousseau)
♥ Бягство от сигурността
Съвършеният брак не крие несъгласия. Съвършенство е, когато двама души се извърнат един към различен и кажат: „ Знаехме всичко това отпреди. Между нас няма несъгласия, няма тествания. Никой от нас не се е трансформирал за петдесет години. Не сме научили нищо ново “.
Моите разкази за брака ще бъдат едно увещание за мен самия. Дики може да схване, каквото му е належащо, а останалото да отхвърли. Аз ще му кажа основното от това, което ми се удаде да схвана: Никога не предполагай, че твоята жена умее да чете мисли и да схваща кой си, какво мислиш и какво чувстваш. Такова съмнение неизбежно води до мъчително отчаяние. В някои случаи тя в действителност може да те схваща и да те познава, само че не очаквай от нея по-голямо схващане от това, което проявяваш ти. Постарай се да бъдеш благополучен, като действаш съгласно своите стремежи. Ако твоето благополучие поражда у нея настървение и в случай че ти не обичаш да я виждаш щастлива, то вие няма да имате брак, а опит, който през цялото време е жертван на неуспех.
Бракът е непостижим с нищо друго в живота. Той е търсене на сродни души, които са се разкрили по един тайнствен и сантиментален метод, само че които би трябвало да преодоляват дружно редица проблеми. Това са очарователни проблеми, прелестни тествания, които траят година след година, само че изгубиш ли възприятието за романтика, ти губиш способността да преодолееш сложните моменти и да се научиш да обичаш. Изгубиш ли възприятието за романтика, ти ще се провалиш в тестването на любовта, а провалиш ли се в любовта, останалите тествания нямат значение.
Вътрешният преподавател не идва единствено при възрастните… Че ние претърпяваме това, което сами провокираме, без значение от възрастта. И че единственото управление, което даваме на своите деца, това е нашият личен образец като висше развито човешко създание в сходство с нашите разбирания. Децата могат да схванат или да не схванат. Те могат да ни обичат поради нашия избор или да проклинат земята, по която стъпваме. Но децата не са наша благосъстоятелност и ние не можем да ги държим под своя надзор, по този начин както ние не сме благосъстоятелност на нашите родители и те не могат да ни управляват.
Бракът не е сцена на равенството. Леели да вземем за пример е доста по-добра в музиката, в сравнение с съм аз. Никога няма да съумея да науча това, което тя е знаела на тринайсет години, а още ио-малко пък това, което знае в този момент. Бих могъл да уча музика през целия си живот, само че в никакъв случай да не се науча да разбирам музиката като нея, нито да изсвирвам. От друга страна, тя евентуално в никакъв случай няма да може да кара аероплан по-добре от мен. Започна двайсет години по-късно и не може да ме настигне.
Аз не съм проведен като нея, тя не е търпелива като мен. Тя е подготвена да се бори за своите дела, аз избирам да бъда дистанциран наблюдаващ. Аз съм лакомец,.което от моя позиция значи, че работя съгласно своите дълготрайни интереси; тя ненавижда егоизма, което съгласно нея значи директно себеотрицание, макар всички последствия. Понякога тя чака от мен да рискувам своите възгледи за това какво е вярно в името на нейните и доста се учудва, в случай че откажа.
Когато аз не помни и чакам от Леели да прояви нарцисизъм, когато тя не помни и чака от мен да бъда проведен, ние чакаме от другия да владее умения, които към този момент сами сме придобили. Но това не може да стане. Бракът не е съревнование да превъзхождаме качествата на другия, а съдействие, което се гради на взаимните ни старания.
…Вината е терзание, което изпитваме, когато желаеме да променим своето минало, настояще или бъдеще поради някой различен. Вината е за брака това, което е бил айсбергът за „ Титаник “. Натъкнеш ли се на нея в тъмното, и потъваш.
Ние с Леели си приличаме единствено по две неща: и двамата сме съгласни, че имаме някои безусловни стойности и цели. Съгласни сме също, че двамата се обичаме доста повече, в сравнение с когато се срещнахме. Във всичко останало сме повече или по-малко разнообразни.
Не Леели ме натикваше в бъчвата, Капитане, а аз самият! Въобразавях си, че съм я познавал, само че в този момент, когато се връщам обратно... Как съм могъл да бъда толкоз малоумен? И тя си имаше някои заблуди във връзка с мен, само че каква наслада е да извървиш толкоз дълъг път дружно с човек, който обичаш! Година след година, дружно с нея даже бурите ми носеха светлина, когато отминат. Понякога я прегръщам нощем и имам възприятието, че преди малко сме се срещнали, че едвам в този момент сме се срещнали!
Из: „ Бягство от сигурността “, Ричард Бах, изд. „ Гуторанов “, 2004 г.
Картиана: The Wedding by Henri Le Douanier Rousseau; chinaoilpaintinggallery
